Моята снимка
Здравейте, аз съм Николай Попов и съм преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Добре дошли в личния ми блог! Тук ще намерите инфо за работата ми в университета и ще прочетете част от географските ми текстове. Моите интереси са в областта на историческата, регионалната, политическата и културната география. Обичам да пътувам, да чета, да гледам футбол (голям почитател съм на Левски и Сампдория) или снукър (абсолютно се възхищавам на Рони О`Съливан), както и да слушам любимите си групи - Radiohead, Oasis, Depeche Mode и P.I.F. В университета може да ме намерите в кабинет 259 на втория етаж в северното крило или да ми пишете ако решите на публикувания по-горе e-mail адрес. Ето и малка част от биографията ми: роден съм на 19 януари 1980 г. в София. Завършил съм средно образование в 7-ма гимназия през 1997 г. и висше образование в СУ, специалност География - 2001 г. бакалавър и 2003 г. магистър. От 2005 г. съм преподавател в СУ, а на 26 май 2009 г. успешно защитих докторска дисертация на тема "Същност и особености на Португалската колониална империя (политикогеографски анализ)".

Архив на блога

2 юли 2010 г.

Португалска Бразилия (в. Прелом)

Бразилия, която свързваме с карнавалите, самбата, футбола и кафето, дълги години е била колония на Португалия, вследствие на което днес тази латиноамериканска страна е най-голямата католическа и португалоезична държава на планетата.
През ХVІ в. наред с Испания Португалия била най-влиятелната морска и търговска сила в света. Двете съседни иберийски държави били в открит конфликт и често воювали помежду си. Край на спора бил сложен през 1494 г., когато бил подписан Турдесийския договор. Според него Португалия имала право да владее всички новооткрити земи, намиращи се на изток от испано-португалска демаркационна линия (40º з.д.). Договорът от Турдесия последвал булата Inter Caetera, издадена от Папа Александър VІ, според която разделителната линия минавала през острови Кабу Верди (Зелени нос) – т.нар. “папски меридиан”.
През 1498 г. португалският мореплавател Вашку да Гама открил морски път до Индия, заобикаляйки южния край на континента Африка. На 8 март 1500 г. флотилия от тринадесет каравели и екипаж от над 1500 души, се отправила по същия машрут, но екваториална буря в Атлантическия океан отнесла корабите далеч на запад и на 22 април те се натъкнали на непозната земя. Експедицията водена от 33-годишния благородник (хидалгу) Педру Алвариш Кабрал всъщност достигнала бразилското крайбрежие, което според Турдесийската спогодба, влизало в португалската зона. Ето защо през 1494 г. португалските дипломати настоявали за преместване на граничната линия на запад – очевидно те са знаели за наличието на суша по тези места. Откриването на Бразилия следователно съвсем не било случайно събитие, дело на природните стихии или навигаторска грешка, а логично събитие, благодарение на силно развитото корабоплаване и отличните качества на португалските морски капитани (фиг.1).
Португалската ескадрила акостирала в района на пристанището Порту Сегуру, след което нашествениците разучили територията и установили контакти с местното население – индиански племена, занимаващи се с лов и риболов. Най-голямо впечатление на португалците, наред с прекрасната природа, направили многобройните папагали, поради което кръстили новооткритата земя “Страната на папагалите”. Дълго време те я смятали за остров, когото нарекли Санта Круш. Впоследствие португалските конкистадори открили странно дърво, даващо червена боя, която била широко използвана като суровина в текстилното производство. Откривателите нарекли това червено сандалово дърво, което се срещало в изобили тук, pau-brasil, от което произлязло и наименованието на страната.
От Лисабон, Порту и Куимбра всяка година започнали да емигрират хиляди португаци, търсещи ново начало за своя живот. Официалната колонизация започнала след 1530 г., когато португалският крал издал декрет, според който Бразилия ставала колония на Португалия. Конкретната причина за това било култивирането на захарна тръстика, благодарение на влажния и горещ тропически климат. Тръстиката се оказала по-изгодна от пау-бразил, който бързо изгубил значението си като основна износна суровина. По крайбрежието израстанали няколко големи града като Сау Паулу, Риу ди Жанейру, Сантуш и др., а колонията била разделена на капитании, управлявани от губернатори. Отглеждането на тръстикова захар довело до създаването на плантации, а роби били внасяни от Гвинейското крайбрежие на Африка.
Към богатствата, които предлагала Бразилия, проявили интерес и други европейски държави като Франция и Нидерландия, но Португалия не загубила хегемонията си в района. През 1810 г. все пак Великобритания наложила търговски монопол в търговията с Бразилия, сключвайки договор с Португалия, която вече играела второстепенна роля в икономическото развитие на Европа.
През първата полвина на ХVІІ в. отвъдморската империя на Португалия в Далечния Изток започнала да се разпада. По същото време се случило събитие, което променило геополитическата роля на Бразилия – открито било злато. “Златната треска” довела до значително разширяване на територията към вътрешността и икономическият център се изместил от крайбрежието към сушата. Емиграцията към Бразилия се засилила чувствително. Селското стопанство, свързано с отглеждането на захар, кафе, какао и каучук, западало за сметка на добива на злато и диаманти. Риу ди Жанейру било пристанището, към което потекла златната река от Минаш Жераиш и през 1763 г. градът станал столица на колонията.
В началото на ХІХ в. Португалия изпаднала в тежка вътрешнополитическа криза. Страната била завладяна от Франция и кралят намерил изход като емигрирал в Бразилия. Икономическите и политическите проблеми предизвикали революция, която избухнала през 1820 г. Революционните действия обхванали всички португалски колонии, но най-силен ефект имали в Бразилия. Новините за държавния преврат идващи от Лисабон, въодушевили либералните среди, посветили се на идеала за независимост. В някои части на колонията избухнали локални бунтове. В района на Ору Прету се сформирала група от поети, целяща създаването на независима държава. В щата Баия “Заговорът на шивачите” прокламирал за отмяна на робството и изграждането на ново свободно общество. Олицетворение на новите идеи бил принц Педру – първородният син на португалския крал Жуау VІ.
Кортесите (португалският парламент) трябвало да решат съдбата на Бразилия – дали тя да се превърне в независима държава или да продължи съществуването си обединена с Португалия. Помолен да не заминава за Лисабон, принц Педру произнесъл едно ключово изречение, което имало огромно значение за бъдещето: “Кажете на народа, че оставам”. На 7 септември 1822 г. Дон Педру станал първият крал на Бразилия. “Вече сме отделени от Португалия”, казал той и символично стъпкал португалския флаг. Скоро след това бил оформен и териториалния й обхват, като сухоземинте граници били очертани там, където някога се сблъсквали испанските и португалските геополитически интереси. От този момент нататък Бразилия вече не била част от Португалската монархия – Португалска Бразилия приключила съществуването си.
Португалският крал обаче не приемал отделянето на Бразилия нито като положителен факт, нито като окончателно решение. В Португалия продължавали да гледат на нея като най-близката своя колония от разпадащата се вече отвъдморска империя. Носталгичните чувства по загубата ù били все още дълбоки, но политическата реалност била различна. След тригодишни колебания Португалия била изправена пред свършен факт и се принудила да признае независимостта на Бразилия.
Дон Педру и синът му Педру ІІ осигурили на Бразилия ред и просперитет, непознати сред другите страни от региона. През 1889 г. светът с учудване научил за революцията в страната, която била дело на военните и републикански настроените политически кръгове. Старият режим като че ли преминал своя зенит, монархията била свалена и на прага на новата епоха Бразилия станала република. Но това вече била една друга история, която в много малка степен се свързвала с португалската. Португало-бразилската единтичност оставала в миналото. На политическити карти в края на ХІХ в. Бразилия изглеждала много голяма, а значителният природоресурсен и демографски потенциал, които притежавала, били важен фактор за бурното ù социално-икономическо развитие.