Откриването на Индия (в. Прелом)

Към края на ХV в. Испания и Португалия били най-големите съперници в океана. Обхванати от привил на колониална треска двете кралства се надпреварвали в откриването на нови и далечни земи. Достигането до тайнствената Индия, богата на непознати в Европа екзотични стоки, се превърнало в заветна мечта както за испанските владетели Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, така и за португалския крал Жуау ІІ, а по-късно и за неговия наследник Мануел І, наречен Щастливия. Морският път до Ориента бил прекъснат от османските турци, които, тръгвайки от Анадолските плата, се настанили в района на източното Средиземноморие и блокирали търговията между Венеция и пристанищата на Далечния Изток.
В началото на април 1453 г. започнала тяхната финална атака към Константинопол. След почти двумесечна обсада, на 29 май император Константин ХІ, влязъл в “Света София”, пречистил се и излязъл, за да загине, защитавайки своята столица в последния й ден като християнски град. Скоро всичко свършило и османският султан Мехмед ІІ влязъл в града, отишъл направо в катедралата и поставил там своя триумфален трон. “Никога не е имало и няма да се случи нещо по-страшно”, пише ужасèн гръцки летописец. Никой не бил готов за него – западното християнство било направо слисано от новината. Не просто Полумесецът тържествувал над Кръста – отивало си хилядолетието на една християнска империя. Това бил най-драматичния момент в тази голяма историческа промяна – почти пълното елеминиране на християнските държави в Близкия Изток и Балканите и замяната им с една нова световна сила, Османската империя.
По времето когато португалският мореплавател Диогу Кау търсел път към Индийския океан, Христофор Колумб предложил на Жуау ІІ да предприеме пътешествие към Индия в западна посока. Теоретично тя могла да бъде достигната и от запад, и от изток – проблемът се състоял в това кой от двата маршрута бил по-кратък. Колумб, който се базирал на изчисленията на флорентинския географ Тосканели, смятал, че ако се плава в западно направление разстоянието щяло да бъде много по-малко. Информацията, с която разполагал кралят обаче, го накарала да отхвърли предложението му. Да се довери на Колумб за него означавало да се откаже от успеха, който чувствал като съвсем близък и да се впусне в едно несигурно начинание. На пръв поглед отказът на Дон Жуау ІІ било едно незначително събитие.
След отказа на португалския владетел генуезкият мореплавател предложил услугите си на кастилските владетели, които дали съгласието си и през август 1492 г. бригантините с испанския флаг напуснали пристанището на Севиля в търсене на западен път към Индия. Достигайки Антилите, които погрешно бил сметнал за островите в близост до индийския бряг, Колумб се завърнал обратно и минавайки през Лисабон, обвинил португалския крал в нехайство и недоверие.
Вестта за откриването на Индия разтревожила португалците и отношенията с Испания се изострили. Португалия обвинила Кастилия в неспазване на някои договори и папски були между двете кралства и при сегашното стечение на обстоятелствата Индия като че ли ù се изплъзвала. Кралят естествено нямало как да се съгласи на подобен обрат. Ето защо португалските и испанските дипломати започнали преговори за ново разделение на света и през 1494 г. бил сключен Турдесийски договор, според който Индия попаднала в португалската зона на колонизиране.
След победата, извоювана на масата на преговорите, на преден план в португалската външна политика вече стоял въпросът за организирането на експедиция до Индия. Целта била пряката търговия с нея, като се изключи посредничеството на арабите, които отдавна осъществявали търговски връзки с индийските княжества по брега.
Вместо широко използваните дотогава каравели, флотът към Индия се състоял от три стотонни тримачтови кораба с високи бордове, построени специално за целта, а екипажът включвал общо 170 моряци. Корабите били с голяма вместимост, което щяло да позволи превозването на по-голямо количество стоки. “Габриел” бил с адмиралски флаг и капитан Гунсалу Алвариш, начело на “Сау Рафаел” бил Паулу да Гама, а капитан на “Барну” – Никуау Куелю. Експедицията включвала и няколко спомагателни съда, снабдени с храна и вода, като главен кърмчия бил Бартолумеу Диаш. За капитан на морското пътешествие Дон Мануел определил 28-годишния благородник Вашку да Гама.
Добре въоръжена флотилията отплавала от Лисабон на 8 юли 1497 г. със задачата най-накрая да сложи край на португалските страхове, че испанските им конкуренти първи са стигнали Индия. След 5-месечно плаване хората на Вашку да Гама достигнали нос Добра Надежда, след което се натъкнали на арабски кораби, които бродели из източноафриканско крайбрежие в търсене на злато и роби. Оттук водачеството било поверено на арабския лоцман Ахмет Ибн Меджид, който следвал североизточна посока.
Пътуването до Малабарския бряг на Индия било дълго, изморително и тревожно – безкрайни дни и нощи сред морската пустиня, плаващи под благоприятния югозападен мусон, корабите продължавали към неизвестното. На 19 май 1498 г. най-после в далечината била видяна суша. Нямало съмнение, че това бил Малабар. “Ето страната, която толкова много търсехте”, казал Меджид на португалския адмирал. На следващия ден армадата достигнала пристанище Каликут.
Арабските търговци обаче държали търговията с индийските пристанища в свои ръце, поради което бързо осуетили проекта на португалците. По онова време Каликут означавал черен пипер, канела, захар, мускатови орехи, шафран, порцелан, коприна, парфюми и злато, но всички тези стоки били недостъпни и за да се домогнат до тях португалците трябвало да воюват.
В края на август същата година корабите се отправили обратно към родината –“Габриел” се изгубил, а половината от моряците не издържали на тежкото пътуване. Флотът с оцелелия екипаж, който се състоял от 55 души, хвърлил котва в лисабонското пристанище през есента на 1499 г., след 26-месечно изморително плаване. Начинът, по който откривателите на Индия били посрещнати у дома показал голямата значимост на пътешествието. Във всеки един по-голям град били организирани пищни тържества в знак на признателност към първите португалци, достигнали Индия по море.
Индийската епопея от 1497-1499 г. била оценена подобаващо от Мануел І, на когото се паднали най-сладките плодове от великата епохата на презморската експанзия. С достигането до Индия португалската стратегия в океаните навлизала в нова фаза. Завинаги била променена и геополитическата ситуация в Европа. В продължение на повече от три века и половина, чак до времето, когато бил изграден Суецкият канал (1869), прокараният от Вашку да Гама морски маршрут до Индия бил главната съединителна артерия между Европа и Изтока.
От този момент нататък Португалия започнала да изгражда своято колониално-търговска империя в Ориента, където нейните командири бързо организирали защитата на морските си трасета. В началото на ХVІ в. нито едно арабско или индийско пристанище не могло да се противопостави на новодошлите, които се държали като истински господари на този огромен район. С откриването на Индия португалските открития през ХV в. приключили с невероятен успех – донасянето на подправките в Лисабон. Това било началото на една голяма промяна.