Моята снимка
Здравейте, аз съм Николай Попов и съм преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Добре дошли в личния ми блог! Тук ще намерите инфо за работата ми в университета и ще прочетете част от географските ми текстове. Моите интереси са в областта на историческата, регионалната, политическата и културната география. Обичам да пътувам, да чета, да гледам футбол (голям почитател съм на Левски и Сампдория) или снукър (абсолютно се възхищавам на Рони О`Съливан), както и да слушам любимите си групи - Radiohead, Oasis, Depeche Mode и P.I.F. В университета може да ме намерите в кабинет 259 на втория етаж в северното крило или да ми пишете ако решите на публикувания по-горе e-mail адрес. Ето и малка част от биографията ми: роден съм на 19 януари 1980 г. в София. Завършил съм средно образование в 7-ма гимназия през 1997 г. и висше образование в СУ, специалност География - 2001 г. бакалавър и 2003 г. магистър. От 2005 г. съм преподавател в СУ, а на 26 май 2009 г. успешно защитих докторска дисертация на тема "Същност и особености на Португалската колониална империя (политикогеографски анализ)".

Архив на блога

2 юли 2010 г.

Португалската колониална империя (в. Прелом)

През 1999 г. Макау, някога остров откъдето започвал Пътя на коприната, след повече от четири столетия и половина, отново минал под китайска власт. Това било последното португалско владение, част от една внушителна колониална и морско-търговска империя. Тя била изградена чрез добре планирана морска тактика, осъществявана с много власт и организация. Португалската колониална империя превърнала малкото кралство от Иберийския полуостров в една от най-силните европейски държави в края на Средновековието. Именно Португалия дала началото на Великите географски открития – един дълъг и сложен процес на промени в духовния и материалния свят на европейското общество.
Защо точно Португалия? Причините били многобройни. Португалия имала изключително благоприятно географско положение – разположена там, където свършвал континентът и започвал океанът, тя разполагала с много дълга брегова линия. Допълнително предимство бил и факта, че турците се настанили в Леванта (Източното Средиземноморие) и затворили пътя към Китай и Индия. Обществено-политическият живот в страната почти изцяло бил ориентиран към атлантическото крайбрежие. Вътрешно- и външнополитическата обстановка били неспокойни – населението се изхранвало предимно от земеделие, а сушата била обичайно явление, водели се и многобройни битки със съседни страни. Изолирана от останалите европейски държави Португалия могла да търси изход единствено чрез активна отвъдморска търговия. През ХV в. всички слоеве в португалското общество били заинтересовани от колониалната експанзия и от плодовете, които тя обещавала. Повечето португалци били бедни, а сега съдбата им предоставяла чудесна възможност за емиграция и начало на един нов и щастлив живот. Духовенството и аристокрацията виждали в откриването на нови земи най-добрия начин да се служи на Бог и краля. Пред буржоазията, която била малобройна и слаба, се разкривала перспективата за големи печалби, а за краля – морското господство било въпрос на престиж и нов източник на доходи.
Голяма роля в португалските морски начинания изиграл принц Енрике, наречен Мореплавателя. Той основал първото в света мореплавателско училище и морска обсерватория, където се изработвали прочутите карти “портулани” и лоции “ритейру”. Португалските капитани преоткрили богатите арабски традиции в областта на картографията, притежавали отлични качества и голям практически опит. Португалско творение била каравелата – тримачтов кораб, пригоден за дълъг път и тежки атмосферни условия, който бързо изместил трудноподвижната военна галера.
Първата стъпка в изграждането на колониалната империя било завладяването на арабската крепост Сеута, намираща са на мароканския бряг на Средиземно море, през 1415 г. В периода 1432-1460 г. били открити и усвоени няколко атлантически острова – Азорските, Мадейра, Кабу Верди (Зелени нос), Сау Туме и Принсипе. Те се превърнали в отправна точка към овладяването на западния африкански бряг. До края на ХV в. било изследвано цялото африканско крайбрежие чак до Сомалия, като на някои места били построявани каменни крепости, над които се веел червено-зеленият флаг – свидетелство, че тези земи принадлежали на португалския крал.
Същевременно се родила идеята за откриването на морски път до Индия. В 1488 г. Бартулумеу Диаш достигнал южния край на континента Африка при Носа на бурите, който прекръстил на Добра Надежда, явно предчувствайки появата на индийския бряг. През 1492 г. Колумб, плавайки под испански флаг, съобщил, че е достигнал Индия, което разтревожило португалците. Те организирали голяма експедиция и през 1498 г. каравелите на Вашку да Гама успели да достигнат до Малабарското крайбрежие на Индия при Каликут, с което мечтаната цел била изпълнена.
Испания и Португалия се превърнали в най-големите морски сили и следователно в яростни съперници в откриването на непознати земи. Ето защо през 1494 г. между тях бил сключен Турдесийския договор, според който Португалия имала правата на законен откривател на всички територии, намиращи се на изток от испано-португалската демаркационна линия (40° з.д.). Това й дало възможност за търговски монопол по бреговете на Индийския океан.
В Далечния Изток португалските мореплаватели създали морска стратегия, която им позволила да овладеят най-важните входове, откъдето могло да се навлезе в океана и да се застраши господстващата им позиция. Окупирайки нос Добра Надежда португалският флот се установил в района на Малайския проток, контролиращ навлизането откъм Тихия океан, в Ормуз, затварящ устието на Персийския залив и Аден, който пазел входа през Червено море. На тези места били построени военноморски укрепления (фортове), а Индийският океан бил превърнат в “португалско море”. За кратко били установени търговски връзки с Ява, Цейлон, Тайван, Япония, с Гоа, Диу и Дамау в Индия, китайското пристанище Макау, Източен Тимор и др. Достигнати били и Молукските острови, богати на непознати по европейските пазари подправки, а те били главната причина за инвазията в Ориента. За столица на империята било определено индийското пристанище Гоа.
Когато империята в Изтока започнала да се разпада, португалците се ориентирали към пренебрегваната дотогава Бразилия. Тя била открита, според една наивна версия, съвсем случайно, от флотилията на Педру Кабрал през 1500 г. Влажният и горещ климат стимулирал създаването на плантации за отглеждане на захарна тръстика, кафе и какао с използването на роби, внасяни от Гвинейския залив. Това принудило колонистите да се заселят по тези места и скоро те възприели Бразилия като своя втора родина. Във вътрешността на страната били открити злато и диаманти и това превърнало Бразилия в най-обширната и важна португалска колония.
Португалия била първата европейска сила, която проявила интерес към икономическите перспективи, които предлагала Африка. Португалските каравели и галеони тръгвали от Лисабон, пълни с европейски стоки и част от тях акостирали в района на Гвинейското крайбрежие, откъдето се качвали роби и се отправяли към бразилския бряг, след което се връщали обратно в родината, натоварени със злато, диаманти, захар, кафе, каучук и др. Друга част се насочвала към Изтока и после в огромното лисабонско пристанище били разтоварвани най-различни екзотични подправки – черен пипер, канела, карамфил, индийско орехче, шафран. В южната част на континента като португалски колонии се обособили Ангола и Мозамбик.
По времето на Мануел І Велики (1495-1521) Португалия била на върха на могъществото си, като неговите отвъдморски владения се простирали от Бразилия, по африканските брегове от Мароко до Сомалия и сред вълните на Индйския океан, чак до Молукския архипелаг, а Лисабон бил един от най-големите и богати европейски градове. Въпреки това Португалия останала слабо развита икономически. Защо ли се е случило така?
Всъщност малцина португалци мечтаели за велика колониална империя. Богатствата от колониите поддържали само блясъка на кралския двор и огромната аристокрация и не се превърнали в ресурс за развитие на собственото производство. Не било създадено силно търговско съсловие, което да усвои колониалните стоки, а притокът на скъпоценни камъни довел до революция на цените. По бреговете на Индийския океан била изградена морска система, която се опирала на невъзможна тактика, тъй като ключовите точки в нея били много отдалечени една от друга. В очите на изпълнените с надежда хора в родината, сред ритмите на тъжното фаду и аромата на канела и пипер, колониалната империя изглеждала цялостна и величествена, но това прикривало застоя и упадъка на Португалия, която дори в периода 1580-1640 г. попаднала под испанска власт. Когато възстановила независимостта си, Португалия получила нов прилив на отвъдморска енергия, но вече било късно – в океана се появили далеч по-стойностни съперници – Великобритания, Нидерландия, Франция. Раздялата с Бразилия през 1822 г. била някак очаквана и логична. Африканската част от империята се разпаднала към 1975 г., когато страната била разтърсена от “революцията на карамфилите”. Превръщането на Макау в Аомън сложило край на системата на отвъдморските територии, обвързани с Португалия.
Колониалното минало на Португалия не довело до икономически просперитет, но тя била голяма европейска морска сила, която напълно променила световната история. Островна Португалия (Азорският архипелаг и Мадейра), паметниците на великите португалски мореплаватели в Лисабон и други градове, както и многобройните запазени крепости из целия свят, продължават да напомнят за някогашната забележителна търговско-колониална империя.